Република България
Oбластна администрация Плевен

ОБЛАСТ ПЛЕВЕН

Историческа справка

Многовековна и богата е историята на област Плевен. Разположена в централната част на Дунавската равнина, тя заема важно място в историческото развитие на българските земи – от най-дълбока древност до наши дни. Благоприятното географско положение, плодородните земи и близостта до река Дунав превръщат региона в естествено средище на различни култури, народи и цивилизации.

Най-ранните следи от човешко присъствие в района датират от края на новокаменната епоха – VI хилядолетие пр. Хр. Сред значимите археологически находки от каменно-медната епоха са праисторическите селища край село Телиш, община Червен бряг. Там са открити уникалните керамични фигури, известни като „Богини на трон“, както и множество богато украсени керамични съдове, свидетелстващи за високата материална и духовна култура на древните обитатели на тези земи.

В историческото развитие на региона важно място заема тракийската култура. Античните извори свързват територията на днешната област Плевен с тракийските племена мизи, кробизи и трибали. Тракийските селища възникват предимно по поречията на реките Вит, Искър и Осъм. Археологическите проучвания разкриват могилни погребения, бронзови украшения, оръжия и разнообразни предмети от бита. С Плевенския край са свързани и забележителни тракийски съкровища – златното съкровище от Вълчитрън, община Пордим, сребърното съкровище от Бохот и уникалната златна купа с букели, открита в Белене.

Античност и римско наследство

След установяването на римската власт по тези земи в началото на I век сл. Хр. територията на днешната област Плевен влиза в пределите на римската провинция Мизия. Стратегическото ѝ положение и природните ресурси способстват за изграждането на развита система от пътища, мостове, селища, крепости и пътни станции.

Богато е културно-историческото наследство от римската и ранновизантийската епоха. С този период са свързани античният Димум при Белене, пътната станция Ад Путеа край село Рибен, Сторгозия в района на днешния парк „Кайлъка“, антични обекти край Пелишат, римското селище Утус край Гулянци и крепостта Луцернария край Сомовит.

Безспорно едно от най-значимите свидетелства за римското присъствие в областта е античният град Улпия Ескус край село Гиген, община Гулянци. Той възниква върху останките на легионен лагер и постепенно се превръща във важен административен, военен, икономически и културен център на провинция Долна Мизия. Археологическите проучвания разкриват форумен комплекс, храмове, обществени и частни сгради, бани, магазини, улици и части от укрепителната система. През IV век, по времето на император Константин Велики, градът преживява нов разцвет. През 328 г. в близост до него е открит голям мост над Дунав, свързващ Ескус със земите северно от реката.

Богатото археологическо наследство на област Плевен и днес е сред най-ценните свидетелства за мястото на региона в историята на Балканите.

Средновековие

След създаването на българската държава през 681 г. земите на днешната област Плевен се включват в нейните предели. С ранната българска държавност се свързва и т.нар. Аспарухов вал край Кнежа – част от системата от ранносредновековни отбранителни съоръжения.

През Първото и Второто българско царство Плевен и Никопол постепенно се утвърждават като важни административни, стопански и стратегически центрове. Особено значение придобива Никопол, чиято крепост контролира важен участък от Дунав и пътищата към вътрешността на страната.

В края на XIV век, по време на османското настъпление на Балканите, районът на Никопол остава една от последните опорни точки на средновековната българска държавност. През 1396 г. край Никопол се разиграва едно от най-големите сражения на късното Средновековие. Кръстоносната армия, водена от унгарския крал Сигизмунд Люксембургски, е разгромена от войските на османския султан Баязид I. Битката при Никопол остава събитие с голямо значение за по-нататъшното развитие на Балканите.

Възраждане и националноосвободително движение

През вековете на османска власт населението на региона запазва своята идентичност, традиции и стремеж към духовно развитие. С настъпването на Българското възраждане през XVIII и XIX век в Плевенския край се извършват значителни промени в стопанския, социалния, духовния и просветния живот.

Развиват се занаятите и търговията, нараства икономическата активност на българското население, а просветното дело получава все по-голямо значение. Наред с килийните училища постепенно се създават и нови светски учебни средища. През 1841 г. в Плевен Анастасия Димитрова поставя началото на девическото образование в града и се утвърждава като една от първите български светски учителки.

Значимо събитие за духовния живот на българското население е изграждането през 1834 г. на църквата „Св. Николай“ в Плевен. През втората половина на XIX век се създават и читалища, които се превръщат в средища на просветата и националното самосъзнание – сред тях са читалище „Съгласие“ в Плевен и „Напредък“ в Никопол.

Постепенно в Плевенския регион се формира активно възрожденско общество, което възприема и разпространява идеите за национално освобождение. Представители на Плевенския край участват в четническото движение, Българската легия в Белград и различни инициативи на националноосвободителното движение.

Особено значимо място в историята на Българското възраждане заема посещението на Васил Левски в Плевен. През май 1869 г. Апостола на свободата създава тук първия местен революционен комитет в страната, с което се поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. Важна роля в революционното дело има плевенчанинът Данаил Попов – близък съратник и съидейник на Левски.

Плевенската епопея и Освобождението

Руско-турската война от 1877–1878 г. отрежда на Плевен и региона изключително място в националната и европейската история. През лятото на 1877 г. градът се превръща в един от основните стратегически центрове на бойните действия.

След като армията на Осман паша се укрепява в Плевен, следват три тежки щурма на руските и румънските войски. След неуспеха на Третия щурм руското командване променя тактиката. По план на изтъкнатия военен инженер генерал Едуард Тотлебен започва пълното блокиране на османската армия.

В хода на операцията се водят тежки сражения при Горни Дъбник, Телиш и други населени места западно от Плевен. Овладяването на основните пътища прекъсва снабдяването и връзките на армията на Осман паша. Блокадният обръч около града постепенно се затваря.

На 10 декември 1877 г. Осман паша предприема последен опит да пробие блокадата в района на река Вит. След тежко сражение османската армия е разбита, а раненият Осман паша капитулира с над 40 000 души. След петмесечни бойни действия Плевен е освободен. Победата има решаващо значение за по-нататъшния ход на войната и открива пътя на руската армия към Южна България.

В бойните действия участват руски, румънски и финландски воини, а местното българско население подпомага освободителните войски с храна, сведения, грижи за ранените и друга подкрепа. Паметта за Плевенската епопея е съхранена в множество паметници и музейни обекти, най-разпознаваем сред които е Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“, открита през 1977 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на града.

Участието на жители на Плевенския край в борбата за национално освобождение не се ограничава до боевете при Плевен. Опълченци от региона се сражават и в едни от най-тежките битки на войната, включително при Шипка и Шейново.

Област Плевен днес

Днес област Плевен е важен административен, икономически, образователен, медицински и културен център на Северна България. В състава ѝ влизат 11 общини – Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Кнежа, Левски, Никопол, Плевен, Пордим и Червен бряг, а административен център е град Плевен.

Към 31 декември 2025 г. населението на област Плевен е 212 890 души, което представлява 3,3% от населението на България. От тях 143 895 души живеят в градовете, а 68 995 – в селата. Демографските процеси, характерни за Северозападна България и страната като цяло, поставят пред региона важни задачи, свързани със създаването на условия за заетост, образование, достъпни обществени услуги и възможности за развитие на младите хора.

Плодородните земи на Дунавската равнина определят традиционно важното място на селското стопанство в икономиката на региона. Развити са зърнопроизводството, отглеждането на технически култури, лозарството и други направления на растениевъдството. Наред със земеделието важна роля имат промишлеността, търговията, услугите и малкият и средният бизнес.

Стратегическото местоположение на областта създава възможности за развитие на транспортни и икономически връзки както във вътрешността на страната, така и по направлението на река Дунав. Дунавските общини Белене, Никопол и Гулянци имат важен потенциал за развитие на транспорт, туризъм, трансгранично сътрудничество и икономически дейности, свързани с реката.

Плевен се е утвърдил като един от значимите образователни и медицински центрове на страната. Медицински университет – Плевен, основан през 1974 г., днес включва пет факултета, Медицински колеж, Департамент за езиково и специализирано обучение и Научноизследователски институт и привлича студенти от България и от десетки държави по света.

В областния град е съсредоточена и високоспециализирана медицинска помощ. УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, чието начало е поставено през 1865 г., е най-голямото лечебно заведение за болнична помощ в Северна България и осигурява диагностика и лечение по широк спектър медицински специалности.

Регионът разполага със значителен потенциал за развитие на културен, исторически, поклоннически и природен туризъм. Античният град Улпия Ескус, Сторгозия, историческите обекти в Никопол и Белене, паметниците, свързани с Плевенската епопея, Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“, парк „Кайлъка“, музеите и художествените галерии са само част от богатото културно-историческо наследство на областта.

Съществено място в обществения и културния живот имат читалищата, училищата, културните институции и местните общности, които съхраняват традициите, фолклора и духовното наследство на Плевенския край.

Област Плевен е територия, в която хилядолетната история се среща със съвременното развитие. Богатото културно наследство, плодородната земя, стратегическото положение по поречието на Дунав, утвърдените образователни и медицински институции и човешкият потенциал на региона са основа за неговото бъдещо устойчиво развитие и за утвърждаването му като значим център на Северна България.